автор: Nelsan

Аз съм трънче в петата ти черна и грапава,
ежедневно те боцкам и тласкам напред,
омагьосвам те с нежност, с любов те наказвам
и опитвам да сложа в живота ти ред.

Забранявам от днес да говориш за болести,
за това, че си чукнал четиридесет и пет,
че в студа се обаждали старите кости,
че си беден и нямаш пари и късмет.

Имаш купища злато - разпалени залези,
имаш вятър в косите, потомство и дом,
топли думи, които на друг не са казвани
и разцъфнало цвете под твоя балкон.

Имаш пътища нови и утрешно лято,
две мазолести длани и бистра глава,
имаш мен - неизменното трънче в душата
и живот - да се радваш на всичко това!