В болката се раждат
най- добрите стиховЕ.
Най- силна светлината
е след мрака.
Най- слънчева усмивка
има плакало дете.
Най- дълго любов истинска се чака.
Най- слабо сред полето
е самотното дърво.
Най- страшна бурята
е в зноя летен. . .
Към НАЙ- стремейки се
пропускаме живота,
а, всъщност, в него дъх сме- мимолетен. . .