автор: anelim

Ти спиш
и ме топли дъхът ти в мрака;
притихнали трепкат
спомени и красиви надежди;
изпълват ме
радост, нежност, омая.
Съкровеният миг
будна изживявам и зная-
всяка нощ
искам да тръпна и чакам,
дъх във дъх
да срещнем чернотата на мрака;
сърце в сърце
да родим топлина за безкрая;
душа в душа
и нощта, и деня да познаем…