автор: yd

(не е урок, а нещо истинско)

Аз съм и нощ и ден и още се разраствам към
б е з в р е м и е ,
измисляно до днес от майстори на музика и скулптори от глина.
Аз съм и бездна,
а също всеки паднал в нея със застинал
във очите ужас.
Зачатие съм аз
на мръсни помисли
в главата на налудничав, отчаян комплексар -
и ОЩЕ - бъдещата рожба на поета.

Магьосница
от кръв и плът... нетленна,
която има всичко, щом поиска... ВСЕ ОЩЕ...

Море съм аз
от бури
и затишия:
и ласкава вълна в ръждиво-спечен ден,
и сол във раната,
и необятие,
и кораба заседнал в пристана,
и погледа зареян на моряка,
и скапана медуза
изхвърлена на пясъка,
и ОЩЕ ПОВЕЧЕ...

Проклятие съм аз (не ме докосвай),
заклевам те във Бога и във Дявола!
Не се надявай в мен -
ще те измисля.