Дълго се готвех за срещата с теб...
От сребърни нощи събирах
набъбнали пъпки...
Мечтите си.
От бели утра, с незгладени ризи,
открадвах пера...
Да ушия крила..., да политна..
Флиртувах с вятъра -
да не заспива...
Попътен тряваше ми .
За летеж.
В дланта си прибрах
непокълнало зрънце,
и поливах го с чиста роса...
Пусна кълнове житото,
любовта избуя.
Повдигнах се на пръсти до небето
и взех звезда...
В косите си я вплетох,
да ти свети...
Сега очаквам приливна вълна,
очаквам теб...
Нали го знаеш?