какво е живота без теб
каквое питам се аз
едно безцелно патуване
аз сам като автобус без пътници
а ти си моя шофиор
но теб те няма и няма кои да ме кара сега
Устините тихо напират но само шепот излиза от тях , вик,стенание колко болка е стаена в моята душа каде си ти сега мечтите желанията дори превърна ти във пепел но въпреки това обичкам си те ти остави в мене огнена следа изгори моето сарце но какво от това , аз знаех че така ще стане знаех че не сам за теб но поне едно научих че мога да обичам дори това да беше ти сълзи като реки от никои невидени давят моите очи тях никои никога неще ги види плача само със твоита снимка във раце и тихо сега приседна л сепна твоето име с разделено на две сарце..........