автор: vesan

От скъсания джоб на портиера
     премитащ нощем звездните пътеки
          изпадна кръгла сребърна парица.

Търкулна се. Морето я намери,
     с една вълна притегли я полека
          и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите
     към него гледах дълго, завистливо -
          като скъперник към купчина злато -

как страстно я целува. На отвито,
     заспало тихо, приказно красиво
          момиче ми приличаше луната.