Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | "Човек е сам върху лицето на земята
пронизан от едничък слънчев лъч
и неусетно пада вечерта."
С. Куазимодо
Сам си. Отпусни се на вятъра
да те грабне. По-малко движения.
Без думи, без жестове. Нищо на показ.
Зачертай всеки спомен -
сегашен и следващ.
Гледаш уплашено.
Достигни своя корен
мълком и леко.
Внимателно.
Затвори очи при летенето,
отпусни се на вятъра...
сам си.
Публикувано от BlackCat на 06.09.2004 @ 20:13:33
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от yd
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 68260 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Урок №1" | Вход | 6 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Урок №1 от dara33 (dara33@bitex.bg) на 06.09.2004 @ 20:24:17 (Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | Ще чета уроците ти.
Този с номер едно ми хареса.
Сама съм. С вятъра.
Затварям очите си.
Бавно и тихо.
Летя....
ветрена съм...
поздрав. |
Re: Урок №1 от yd на 06.09.2004 @ 22:05:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Това което е казал Салваторе Куазимодо е тъжно и орязва крилата.
А аз се преборих с неговото велико тристишие и намерих своя начин -
ти си намерила своя!
Благодаря са споделеното усещане. Не се пази от вятъра - той знае къде да ни отвее. |
]
]
]
Re: Урок №1 от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 06.09.2004 @ 21:42:03 (Профил | Изпрати бележка) | Много е тъжно...но все пак съдържа зрънце оптимизъм: корени, летене, вятър...
нали у самотния човек е силата? Но понякога толкова тежи от тази сила...иска ти се да си слаб, но...сред и със другите. Мисля си обаче, че при летенето трябва да се положат усилия: този вятър? не се знае накъде ще те отвее...а посоката трябва да е само твоя, макар че корените едва ли ще ти позволят да се издигнеш кой знае колко високо и произволно. |
Re: Урок №1 от yd на 06.09.2004 @ 22:01:34 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Как ще е тъжно? Това което е казал Салваторе Куазимодо е тъжно и орязва крилата. А аз се преборих с неговото велико тристишие и намерих своя начин - намери и ти своя! Благодаря са споделените мисли. Не се пази от вятъра - той знае къде да ни отвее. |
]
Re: Урок №1 от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 08.09.2004 @ 10:31:16 (Профил | Изпрати бележка) | аз точно за мисълта на Куазимодо говоря...радвам се , чи си намерил сили да се пребориш с онова , което тя твърди, ще споделиш ли как...в още някое великолепно стихотворение? |
]
Re: Урок №1 от yd на 11.09.2004 @ 15:56:13 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Нека да организираме понятията сега: цитирам те: "аз точно за мисълта на Куазимодо говоря...радвам се , чи си намерил сили да се пребориш с онова , което тя твърди, ще споделиш ли как...в още някое великолепно стихотворение?"
1. аз - yd съм намерила сила (някаква), което той - Салваторе Куазимодо твърди че е извечно -невъзможно.
2. благодаря за думата "великолепно" - малко ме притеснява, но ще се постарая! :) |
]
Re: Урок №1 от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 11.09.2004 @ 21:38:53 (Профил | Изпрати бележка) | ех, грешки на езика, не съм си и помислила че Куазимодо е тя...това е резултат от ситуацията...че не съм си прочела повторно посланието. благодаря ти за забележката, друг път ще внимавам. А това стихче съм го чела в една книга на Уйлям Голдмън - "Златният храм", и доскоро мислех, че е на този автор, но това не пречи да го знам и да ми е любимо...
|
]
Re: Урок №1 от yd на 12.09.2004 @ 12:24:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Още веднъж съвпадение - мислех си, че много малко са хората, които са чели "Златният храм", а тя е една от любимите ми книги. Радвам се, че харесваме еднакви неща. |
]
Re: Урок №1 от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 12.09.2004 @ 14:03:35 (Профил | Изпрати бележка) | там , в "Златният храм", имаше още едно стихче, цитирам по памет:
"спри този миг, докато още има миг/ за да не дойде ввремето безлико/ да пропълзи на лапи котешки и да го грабне.../докато любовта ми пада като любов.../ ела! вземи ме! " много съм мислила над него: за котешкото промъкване и за безликото време, което всъщност се оглежда ва нашите остаряващи лица...А това : "любовта пада като любов"...винаги ми е напомняло за истината, че "всяко нещо има своя час...и всички чувства стават уморени" (да ме прости Станка Пенчева за неточния цитат.) |
]
]
Re: Урок №1 от tristessa на 06.09.2004 @ 22:50:19 (Профил | Изпрати бележка) | haresa mi, nyakoi skoro mi govori za Quasimodo:) |
]
Re: Урок №1 от bogpan (bogpan@mail.bg) на 07.09.2004 @ 03:32:34 (Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/ | Аз нямам спомени, не искам да си спомням -
в смъртта отвежда паметта човешка.
Животът е безкраен. Всеки ден
е наш. Един от тях ще спре
завинаги. Когато дойде време.
Но днеска ний седим на бента,
люлееме крака като деца,
следим с очи водите на реката
и клоните, които пият
зеленина от нейния тъмнеещ цвят.
Човекът, който мълчаливо иде,
не крие нож във своите ръце,
а стрък от цъфнало мушкато.
Поздравления за този цитат..но не не това в Салваторе! |
]
Re: Урок №1 от yd на 10.09.2004 @ 21:21:18 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Това го четох - картината е тъжно-битова, и все пак:Благодаря, че ме прочете и намираш общото.
Аз още разучавам сайта... и тъкмо ти написах отговор... то взе, че се изтри(: |
]
Re: Урок №1 от kult (kult@abv.bg) на 08.09.2004 @ 00:10:28 (Профил | Изпрати бележка) |
"В ресните на плачущите върби
и лирите ни вплетени висеха,
за да ги люшка вятърът печален."
С.К.
Очaквaм Урок No2.
|
Re: Урок №1 от yd на 11.09.2004 @ 15:44:13 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Представи си -
"Урок № 2" :знам, че имам отговор в Е-mail от теб, и още не намирам време да го прочета. Сега подреждам изостаналите съобщения в Хулите.(: |
]
Re: Урок №1 от Hammill на 08.09.2004 @ 01:17:37 (Профил | Изпрати бележка) | Тънко и леко подбираш думите. Смекчаваш самотата на лъча.
Благодаря .... |
Re: Урок №1 от yd на 10.09.2004 @ 21:18:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Благодаря, че ме прочете и намираш общото... пък и продължаваш да ме изтърпяваш...
Аз още разучавам сайта... и тъкмо ти написах отговор... то взе, че се изтри(::) |
] | |