автор: WhiteHart

В последно време станал съм зидар
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.

А мислите ми ежедневно го прескачат,
не бил достатъчно масивен и висок.
Сърцето ми е силно. Само вечер в здрача
понякога го удря слабоволтов ток.

И вече не обичам да говоря. И не мога...
Безсмислено е някак. Думите са дим.
Животът ежедневно си тече. До изнемога.
А смисълът е толкова недостижим...

Добре, че идва пролет - да ме сгрее.
Намръзнах в тази зимна тишина.
Стените са високи. Ще ги изкатеря...
Зад тях ме чака слънцето. И свобода...