автор: Nelsan

Моята усмивка все е подритвана,
вечно изтръпнала и ветровита.
Връща се вкъщи след дългото скитане,
пак я посрещат дъждовно-сърдито.

Тя е светулчено нежна и пролетна,
с топлия дъх на море е зачената
и е родена в разцъфнали клони,
тъжно щастлива е тя, уморената.
Моята усмивка е тайно оръжие,
дето във градската джунгла ме пази.
Тя не умее да мами и лъже,
и не познава гнева и омразата.
Тя е надежда! Любов! И спасение!
Винаги истинска и неподправена.
Най-съвършеното мое творение.
Моя прекрасна мечта незабравена.