автор: rosi45

        В семейния оркестър аз представям струнните инструменти. Цялата останала част, включително вокал - моята спътница в живота.
        Събота - късен предиобед. Измъквам се от леглото и бавно открехвам вратата към всекидневната, с тайната надежда да видя следната картина: ведрина и чистота струи от постланата с бяла, красива покривка маса, на нея - изящна чаша с димящо уханно кафе и един топящ се в устата кроасан до него. Чувате ли нежния като полъх звук на арфа?! А после, като щрайхист, подемам размекващ ме мотив.
        Прогърмява гласът на жена ми, който може да съперничи на всеки духов инструмент:
        - Какво стоиш като истукан и гледаш отнесено! Обяд стана, той още по пижама! Другите мъже...
        Соловото ù изпълнение набира скорост и стига до фалцет. Тря-я-яс - чиниите, пардон - чинелите! Ефектът е поразяващ - почти всички струни на цигулката ми се скъсват. Остава една и мога да изпълнявам само пицикато - да, да, добре, да, добре...
        Следва интермецо.
        Събота - късна вечер. Жена ми, с ролки на косата и маска на лицето, се опитва да смени амплоато си - да премине от духови поне на клавирни инструменти. Гледа да докара "Лунната соната" . От мен се иска "Малка нощна музика". Но с такава кръстоска между военноначалник и извънземно до себе си, пък и с една единствена струна?!
        Аз да не съм Паганини!