автор: stiphenstrash

Пиша ви от затвора.Ако навремето бях прочел великия Ото Вайнингер,сега нямаше да съм в това положение.Тогава бях безнадежден романтик и вярвах дълбоко,че нещата са такива,каквито си ги представям.Оказа се,че съм възприел много повърхностно тяхнато велико учение.
В това се убедих много по-късно,когато неприятностите ме връхлетяха като урагани с нежни имена.Ако се придържам към квантовата теория,един живот ще бъде твърде кратък,за да пресъздам изцяло случилото се с мен.
Историята започна съвсем невинно и неочаквано.Бях студент в Духовната академия,когато се настаних на квартира в едно странно семейство.Тя беше руса красавица с големи,невинни очи,стройни бедра и остро сексапилно задниче.Той-пристрастен любител на гроздовата.Не минаваше вечер при тях да не се разрази бурен семен скандал.Често пъти той прерастваше в битка,в която се включваха бащата,братът и дори майката на младата хазайка.Тогава за мен наставаше принудителна кафе пауза.При тази дандания беше абсурдно да се съсредоточа в учебника.Затова като добавка към кафето изваждах бутилка марково уиски.
Нея вечер току-що си бях налял два пръста Джак Даниелс и се готвех да отпия глътка,когато на вратата ми се полука.Беше два часа след полунощ.Отворих.Усмихната свенливо,хазайката ме помоли за цигара.Поканих я да влезе,дадох и цигара,налях й уиски,защото тя отказа кафето.След като запали и дръпна силно от цигарата тя издуха дима право към мен,усмихна се и каза с фъфлещ,вибриращ глас:
-Сигурно те събудихме с нашите скандали?Това,което си забелязал,става почти всяка вечер,след като и двамата пийнем по чашка.После той нарочно се скарва с мен и си тръгва.Зная,че ходи при една пачавра.Стой при нея две-три седмици,след което отново се връща примен и всичко започва отначало.Вече нямам сили да понеса това!Когато се запознах с него,бях твърде млада и невинна,а той така ме омайваше с приказките си,че аз повярвах в сладката илюзия за бъдеще, изпълнено с розови мечти.Сипи ми още малко,моля те,защото съм бясна!
Налях и на двамата по малко,а тя започна да ми разказва за своя пропаднал,нещастен живот.Беше като латерна.Спря да говори едва когато бутилката свърши.Тогава стана да си ходи.Изпратих я до вратата,но тя залитна и аз я хванах през кръста.При това движение пеньоарът й се смъкна.Тя само се усмихна и промълви:
-Моля те заведи ме до горе!
Крепейки я внимателно,тръгнах с нея за втория етаж.Оставих я в спалнята с надеждата,че вече може да се оправи сама.Съпругът й го нямаше-вероятно пак беше се изнесъл при "пачаврата".Вече си тръгвах,когато тя скочи,прегърна ме силно,целуна ме страстно в устата и промълви:
Нима си толкова коравосърдечен,че ще оставиш сама една бедна,страдаща жена?
Опитах се да й обясня,че аз съм само един квартирант.Но сякаш налях масло в огъня.Тя ме отблъсна,а очите й светнаха заканително.Като разерена тигрица,на която отмъкват плячката просъска:
Ако веднага не легнеш с мен,ще викам!И когато дойдат баща ми и брат ми,ще кажа,че си искал да ме изнасилиш!
Останах като гръмнат и я гледах с опулени неразбиращи очи.Изглежда видът ми е бил твърде глупав,защото тя започна неудържимо да се кикоти.След което отново ме прегърна и целувайки ме страстно,зашептя:
Моля те,ела!Веднага ще усетиш сладоста на рая!Ще видиш,че освен да крещя,мога да бъда и много сладка!
Инстинктът ми подсказваше да я отблъсна,но дяволът в мен замъгли съзнанието ми.Тогава наруших една от Божиите заповеди и се нахвърлих върху й като койот на мърша.Ноща мина бурно.Тя заспа едва на зазоряване,а аз-изтощен до краен предел-побързах да се прибера в моята стая.
Заспал съм веднага,щом помирисах възглавницата.Едва ли бих спал така спокойно,ако подозирах,че съм попаднал в зловещия капан на женското коварство.На другата вечер тя доведе някаква млада жена,запозна ни и каза:
-Тя ми е приятелка от десет години.Ще ти чисти и готви,а ти ще й се отплащаш с някоя бутилка уиски.
Не бях молил за подобна услуга,но не можех да й откажа този каприз.А те двете започнаха да идват при мен всеки ден.Това затрудни много моето учение.Дори веднъж баща й слезе и им каза да ме оставят да уча спокойно.Тя му отвърна:
-Дошли сме само за по едно кафе с цигара!
После той се прибра,тя изпрати приятелката си до пазара,а когато останахме сами,отново се нахвърли страстно върху мен шептейки:
Желае те,ела!
Вече бяхме свършили,когато приятелката й се появи и двете се качиха горе.Отдъхнах си и веднага се заех с уроците.
На другия ден дойде само приятелката й.Бях разбрал,че е омъжена за таксиметров шофьор.На въпросителния ми поглед отвърна нахално:
-Хазайката ти е на зъболекар,няма от какво да се притесняваш-аз ще я сменя!-и тя започна бързо да се съблича.
Опитах се да я отблъсна,но тя страстно се притисна към себе си и зашептя:
-Не искаш да се развикам,че си искал да ме изнасилиш,нали?
Принудихсе да се преместя в друга квартира.Но историята не приключи с това.Двете приятелки започнаха често да ме посещават.Скоро за удобство всяка от тях си имаше ключ и час.Едната идваше сутрин,а другата следобяд,защото беше почнала работа.Това продължи около половин година.Една вечер бившата ми хазайка,чевече е разведена и готова да се омъжи за мен.Опитах се да и обясня,че нищо няма да излезе от този брак,но тя започна да ме заплашва:
-Затова ли ме подмами?За да ме оставиш сега самотна,отчаяна и влюбена в неблагодарник като теб?-после истерично се разплака-познат прийом в любовното изкуство.Изглежда бях слабохарактерен,защото й позволих да остане да живее при мен.В същото време признавам,че продължих да се срещам с нейната приятелка.Навик какво да се прави!
След още шест месеца аз склоних да се оженим,при условие,че детето й от първия брак няма да бъде при нас.Тя самата предложи това.И оттогава започнаха мойте неволи.Почти всяка вечер тя започна да се напива,а после вдигаше такива скандали и говореше такива мръсътий,че дори стар пияница би се срамувал от думите й.Съседите вдигнаха ръце от нас.Щом пийнеше малко повече,тя ме предизвикваше с думите:
-Хайде,бий ме!-и очите й изкряха с такова похотливо нетърпение,че най сетне загрях:-На всичкото отгоре беше й мазахиска!
Успявах някак си да се въздържам да не стигаме до бой,но това я озлобяваше още повече.А изненадите продължаваха.
Един ден се върнах много по-рано от обикновенно и ги заварих с нейната приятелка в леглото.Не само не се смутиха,а ме поканиха да се присъидиня към тях.Аз малодушно се включих в любовната игра,а те ме приветстваха като Калигула.Играта продължи дълго.
Но историята стана съвсем заплетена и первезна,когато претенций за роля в нея прояви и тъщата.
Тя дойде една сутрин когато жена ми вече беше тръгнала за работа,а аз все още се излежавах.Надникна при мен,поразшета се из кухнята и след малко викна,че закуската е готова.Благодарих й.
Докато закусваш,аз ще взема един душ!-ми рече.След малко я чух да ме вика:
-Скъпи зетко,донеси ми,ако обичаш,хавлията!
Подадох я през открехната врата,като деликатно извръщах очи настрани,но тя ме хвана здраво за ръката и бецеремонно ме издърпа при себеси.
-Хайде,миличък,ела да те изкъпя!-расмя се гръмко,с предразгавял от страст глас.Докато се усетя,ловко смъкна от мен всичко и започна да ме къпе с малките си пухкави ръце.После насапуниса главата ми.Затворих очи и усетих как деликатно ме въведе в своя рай.После двамата се преместихме в спалнята.
Тъщата уж ни дойде на гости за три дена,а остана три години.Не твърдя,че ми беше зле.Напротив-чуствах се горд като Казанова,но някаква смътна тревога и предчуствие за приближаваща опастност все по често ме навестяваха.
Явно дяволът не спеше!
Връщах се един следобяд в къщи с приповдигнато настроевие.По пътя взех две бутилки шампанско Дом Периньон,защото имах повод да черпя-бях си взел успешно испитите.Когато стигнах до дома,в който живеех,се стъписах-наоколо беше пълно с полиция!Разблъкнах тълпата и запитах какво става.Вместо отговор веднага ми сложиха белезници и ме отведоха в ареста.Едва след три месеца очакване ме обвиниха в тройно убийство.Когато запитах кого съм убил,изсмяха се в лицето ми:"Нима не помниш?Убил си жена си,една нейна приятелка и тъща си!"
Бях не само изненадан,бях потресен от чутото.Но напразно се оправдавах и отричах да съм извършил това злодеяние.Ножът на престъплението беше намерен,а на него-само моите отпечатъци.Не можех да измисля нищо за свое оправдание.Всички факти и улики бяха против мен!Мярна ми се спасителната мисъл:"Някой цял живот преследва това,което аз получих почти на сила.Нима нито един от правораздаващите няма да се запита какъв би могъл да е мотивът ми и защо ще убивам щастието си!"
Бях убеден,че дори да поискам да споделя някой подозрения за истинския убиец,никой няма да ги чуе.Капанът,заложен в онази далечна нощ в началото,беше ме впримчил неспасяемо!
Не знаех какво да преприема,затова написах тази история,която изпращам до вашия сайт.С желанието да облекча поне малко душата си.И с твърдата вяра,че един ден истината все пак ще излезе наяве...
С уважение:.....не се чете.