автор: pisanici_com

Тъмносин като облак и понякога толково тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?

Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа.
Ще наливам в чашата болка и силна ракия.
А жена ми до печката толкова топла и жадна
ще ми готви от нейната много специална магия...

Моя син, светлосин, пренарежда дома си от кубчета.
Котарака игриво руши този блок от мечти.
Пак боли ме гърба, но над него грижовно се свеждам
и го гледам! И се гледам във него и отпускам вежди...

Ето бялата сутрин, като смърт е отново в часовника.
Пак е шест и отново отивам от рая далек.
Тук е моята плът и кръвта - бутилирана в делници.
Аз съм теб, неуспял, тъмносин, ала още Човек!