автор: artoa13

Високо горе, там, на връх Балкана,
задъхани, зората ни настигна.
И беше тихо, бяло сред хармана
от облаци, но слънцето изригна,
и вятърът внезапно ни прониза
с предчувствие за обич и тъга...
Мъглата допълзя и ни облиза,
новородени в цветната дъга.