автор: osi4kata

Баба впрягаше магарето
в чудна шарена каруца,
ние бяхме само товара И
със сестра ми. Автобусът
за заводите ни изпреварваше,
пътниците се усмихваха,
баба викаше "дий, Марко"
и отпускаше юздите...

Марко помнеше маршрута,
трополеше в прахоляка
с вещина на стар кондуктор...
Беше синьо топло лято.
Дини зрееха в бостана,
скърцаха като ги режеш...
Ходехме все сутрин рано,
много рано преди жегите.
Пълнехме по два чувала
и ги мятахме в каручката,
шарена и натежала -
дини, баба, двете внучета...
Пеехме на Марко песни
за отплата, че ни вози,
но щом стигнехме мостето
той бе вече изтормозен
и се дръпваше назаде,
инатлив и със характер
"Марко, сине, ти си гладен" -
думаше му мило баба
и разпрягаше юздите
да го пусне из трънака...
Плачеха край нас върбите
и се носеше реката...
Беше топло синьо лято
и ваканция на село.
Есента дойде богата.
След като прибра отела,
баба с шарена каручка
отлетя към небесата
с мисълта за свойте внучки,
с мисълта си за децата...