автор: ASTERI

Понякога –
(но не защото искам)
усуквам спомени,
изцеждам капки обич,
дишам истини
и се опитвам да се върна...
И се губя –
в тази жълта монотонност,
която,
като уморено ежедневие
забива отровен показалец
в тила ми.
И пак боля,
и пак забравям –
какво исках да си спомня...

(Наистина ли не искам?)