автор: artoa13

Виж, лятото ни тръгна без посока
с една любов на рамо, пъстра птица.
Опитвам се да дишам по-дълбоко,
да съм безшумна като улулица.

Опитвам, но в безлунните си нощи
се губя в мрака, като нея плача...
Не си отивай! Не! Недей! Все още
до тебе искам в жегата да крача.

Отива си... и някак е широко.
Баирите самотно се белеят.
Опърлени от вятъра сироко,
пак ласките на летен дъжд копнеят.