автор: nellnokia

Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква...

Закъснели мечти си отиват от пристана с гръм...
като срутени сламени покриви в жълти одежди...
а душите се срещат в камбанен непразничен звън -
днес погребваме само... последната наша надежда...

Закъснели слова, неизречени, стискат гръдта
и под сенките, тайнствено стъпки последно притичват,
и под тях, спряло времето, плахо прегръща смъртта
и страха, да докосва живота и пак да обича....

В закъсняла целувка... днес тихо се спуска деня
и докосва, до свещите, в църквата, устните бледи,
и очите склопени, в последния час на нощта,
и ръцете ти восъчни, стискащи в шепи победи...

.....

Закъснях... да те стигна, а пътят ми в храма се спря
за молитва, с последната скръбна утеха, на пръсти....
и се моля, макар че сме смъртни - небето изгря -
с бели ангели само да слезе, света да прекръсти ...