автор: Gabrielle_

Дърветата, разперили ръце,
на пръсти ръкомахат иззад покривите.
Защото много скоро пак
велурен залез ще им схлупи погледите
докато някъде говорят за война.

А мен ръцете им ме люшкат като птица,
загубила умение за полет.
И въпреки че днес навън бе пролет,
във мен дими коминената зима.

И няма никой пръстите да стопли,
след залеза луната да рисува...
Измислям си константи и обувам ги
за да надскоча градските потопи.

А времето се влачи като граница
между живота ми и онзи другия...
Защото някъде говорят за война,
докато зад покрива дърветата сънуват.