автор: IvanB

Аз често стоя като пътник на хълма,
загледан в небесния прелестен свод;
с очи, ослепени от пролетна мълния,
с крилете на птица и тяло на скот.
Един показател на вятъра нощен;
часовник от пясък – на див кръстопът,
магнитният север на всички посоки
и сам без посока – на пясъчен кръст!
А моето конче преживя в яхъра
на буквите черни – във бяла юзда –
със косъм от слънцето яслата търка;
с копита във рани и грива от прах.
Аз искам да вляза в душата на бога;
във тайнствата нощни на всяка душа,
в колибата звездна на звездния кораб
и там да напиша: Живях! Не живях!
С една орхидея – и бяла, и черна –
с овена разпътен – и черен, и бял –
аз искам да стигна бездънната бездна
и там да напиша: Живях! Не живях!
В очите на мъртвите искам да сляза –
сред мравките прелестни в синия мрак
да вдигна в небето ръцете им празни
и с тях да напиша: Живях! Не живях!