автор: Vedrin

Бързай сред прокраднатите мигове
да се скриеш в мисълта за мен.
Там ще те обгърна със достигане -
снежнобял, подобен на сатен.

В шепите ти ще запърхат гълъби -
трепети от твоя чист копнеж.
Дълго бих те съзерцавал... Дълго бих...
Тиха радост в пролетен цъфтеж.

В устните ти ще прелеят извори -
думи, като капеща роса...
Ще си дъх - жадуван рано, призори...
Ще си къс небе от небеса...

В погледа ти ще искрят желания,
а сатенът в тях ще пламне цял.
Скрита в мен - дари ми съзерцания!
Скрит у теб - навеки бих горял!

(От "Сбъднати предчувствия")