Била си до мен, а те търсих във друга вселена
и златния пясък пресявах на нощи и дни,
и стълба изплетох – от звездния кош оперлена –
да стигна до теб, а била си до мен и преди!
През нощитге дълги те търсих в любовни романи,
сред рицари верни във твойто сърце съм се клел;
била си до мен и когато кръстосвал съм шпаги
със вятърни мелници в някой печален дуел.
Била си до мен, а те търсих по снежни пътеки,
пребродих и дивия лес като вълк-единак,
и когато на кръст ме разпъваха хора и псета
със капките кръв по снега си ми давала знак.
Била си до мен на земята, със мен във небето
и в ада, и в рая – докрай – и сега и преди;
затова и повтаряш след мен със далечното ехо:
била ли си, всъщност, до мен ... може би, може би...