"Какво е времето?" - се питам.
Не е ли детството ми босо,
което край реката скита
и толкова възторзи носи?
Не е ли моето момиче,
с което преброих докрай звездите?
То Космоса във мен обича
и две деца дари ми даровити!
Какво е времето за мама
със сребърни коси и бавна крачка?
Аз искам да е жива само,
да ме посреща още и изпраща!
Посрещането , мамо, е надежда.
Изпращането, майко, е безвремие!
Баща ми от Отвъдното поглежда
дали съм с помисли големи?
- Знай, сине! Времето е облак. - казва: -
И според Вселенските Закони -
Душата ще помръкне в твойта пазва,
престанеш ли ти облаци да гониш!