автор: Lorena

Давя се от светлината и птиците в нея.
Не ги изсънувах.
Сънищата ми са забранени за деца и птици.
От лумналите в очите ми пеперуди от светлосенки
ми е тясно и ярко.
Зашивам илиците на дрехата-
да не избягат сънищата
и почвам да ги разсъбличам.
Тази вечер рано ме догониха.
Тежки, мокри, сънени.
Ще ги разголя,
за да видя дали под дрехите им
кожата им е кожата на дървото на бреза,
дошла при мен от по-добър свят,
в който брезите танцуват,
когато слънцето се люшне на хоризонта
като тежка сълза.
Докосвам ги- меки и обли са.
Търкулват се по раменете ми
към корема, бедрата
и ме хапят с жадни устни.
И започвам да сънувам.
След това светлина.
Забравила съм колко хищнически
са ме обичали насън.
Добро утро!