автор: Elentari

Празна...
Като чаша кафе недоизпита
като усмивка нецелуната
Като дъга без слънце сива

Празна съм
Ти също празен си
Не можа, не опозна Луната
която нощем до тебе присядаше
Светлината виждал си...

Онази...Празната
която в косата ти се вплита
която сутрин под душа отмиваш

Кожата й нощем милваш...
Любиш я... Дали обичаш?

Очите ни празни..
От тях не надничат детски души
Любовта със сълзите изтече

и аз със залеза ще си отида
Егоистично ли е ???
светлината да си върна

Тази празната, която сутрин
от кожата си старателно отмиваш

/Люби ме...Не, не спирай.../

но, не...

Не ме целувай, Ръката ми не хващай
Недей! Ще ми е трудно да си тръгна
Празни сме...