автор: osi4kata

на...

ако бях тишина, щях сълзите ти в миг да попия,
зажадняла и глуха от призрачна скука,
ако бях черна нощ, щях лицето ти тъжно да скрия
във прегръдка и да те люлея във скута си.
Ако бях син поток дето весело нейде бълбука,
щях да стигна до теб и печал да отмия
и след това без посока със теб бихме хукнали
като щури хлапаци сред празнична олелия.

Ако бях... Но не би. Аз съм, колкото тебе объркана
и се давя в тъга, и не виждам утеха.
По душата ми стърже лъкът и престъргва,
и замлъква, замира накрая фалцетно...
Ако бях...