Беше проклето бабе-от онези,които мислят,че светът се крепи върху прегърбените им рамене.Рано остана вдовица и единствената опора и радост беше синът й.Малко преди да премине в категорията "стар ерген",той се ожени естествено "не за тази,която заслужаваше".
Снахата,обикновено провинциално момиче,се чустваше неуютно в стария,някога богаташки дом с неговите високи тавани,резбовани мебели и стая за прислугата в добрите времена.
Свекървата непрекъснато я поучаваше за щяло и нещяло.Младата жена се мъчеше да преглъща нищо,защото явно старицата дълго се бе борила сама в живота,не бе разчитала на никого и все още се чустваше господарка в къщата си.Но не можеше да се примири с навика й в най-напрегнатия момент на поредното възникнало недоразумение да подхвърля с примирен тон на обреченост какъв лош късмет е имал синът й.
Когато се появи детето,в суетнята около отглеждането му взаимната неприязъм премина някак на заден план.Е,младата майка трябваше да преглътне поредния горчив хап рожбата й да бъде кръстена с ретроимето на баба си-Стефания.
Свекървата,която дотогава изливаше цялата си задушаваща любов върху сина си,сега я пренасочи към внучката.
Когато тръгна на училище малката,за интелигентната баба се разкри сериозен фронт от занимания.Сутрин я водеше,после отново в къщи,където учеха заедно буквичките,пееха песнички.В къщата най-сетне зацари мир.Надя,снахата,придоби кураж и вече не търпеше дребните поучения.
И точно тогава дойде инсултът,който скова старицата на легло.Отначало наеха санитарка,но когато семейният бюжет изтъня,снахата трябваше да си вземе неплатен отпуск.Ежедневната смяна на подлоги,бельо,подмивания,хранене с лъжичка на отпуснатото старо тяло я изморяваха до смърт.Но имаше основателна причина да бъде старателна-бабата не успя да им каже къде е скрито онова полумистично съкровише,останало от мъжа й.Тайната му старата Стефания ревниво беше пазила вероятно като индулгенция при перспективата синът й под влияние на тази,която неминуемо щеше да дойде,да я забрави в някой старчески дом.Претърсиха навсякъде из къщата,ровиха къде ли не-никакъв резултат!
Възрасната жена не беше в състояние да говори,а на намеците им в тази посока издаваше възбудено някакви неясни нечленоразделни звуци.
Веднъж,когато пак се обърна подлогата,нервите на Надя не издържаха.
-Не мога повече!Защо ме наказа Бог с тебе?-истерично закрещя тя.
-Къде е благодарноста ти,че съм се вързала до леглото ти,дърта...-Щеше да изрече "вещица",но изведнъж разбра,че е грубо и несправедливо,затова думата заседна на гърлото й.Възпря я една сълза,която се процеди от сухите старчески очи.
Няколко дни по-късно свекървата ги отърва от грижите.След погребението Надя почисти къщата с диво ожесточение.Изхвърли всичко,напомнящо за покойницата,която не се погрижи да остави на сина си нещо по така за спомен.Сбра в един вързоп вехторийте и подаръците,които бе правила на нея и детето,и ги хвърли с облекчение в контейнера за боклук.
По същото време малката Стефания се връщаше от училище.Случайно забеляза в ръцете на едно цигане любимото си мече,без което доскоро не можеше да заспи.Позна го веднага,защото бе подарък от баба й.С неподозирана сила тя го грабна от ръцете на мургавелчето,викайки,че е откраднато.В това време циганката,която тъкмо сортираше нещата от намерения вързоп,с груби закани се насочи към нея.Случайни минувачи защитиха момиченцето и то бързо се шмугна във входа си.С радостен вик още от вратата се похвали на майка си,че е спасило от крадци любимата играчка.Така и не можеше да схване защо тя мигновено избухна и заповяда да хвърли този "боклук".Стигна се дори до боричкане,при което главата на злощасното мече се откъсна и от телцето му се изтърси неголямо найлоново пликче.Още преди да е паднало на пода,Надя вече се досети за съдържанието му.Отвори го трескаво.Отвътре грейна голям,несъмнено много скъп прозрачен камък с крушовидна форма.Край него грижливо пакетирани се мъдреха златни и сребърни монети с неправилен контур.Малкото съкровище бе загърнато в ситно изписана хартия."Мило внуче-бе писала бабата.-Тези неща по право ти принадлежата.Някога твоят дядо,който беше богат човек,фабрикант,като разбра накъде вървят нещата,се погрижи да вложи в дребните наглед дрънкулки цялото си състояние.Смяташе,че така би имало по голям шанс да оцелее или да се изнесе зад граница,ако настанат тежки времена.Брилянтът е изключително скъп не само поради големината,чистотата и много добрата шлифовка,но и поради факта,че е с ярък жълт цвят,"фантазиен камък".Мъжът ми го купи малко преди Девети от някакъв еврейн бижутер в Антверпен.Монетите се оценяват в каталозите също много високо.Надявам се родителите ти да не прахосат тези фамилни ценности и да ти ги връчат,когато станеш пълнолетна.Слънчице мое!Толкова трудно отгледах баща ти!Но така и не посегнах на завещанието на дядо ти.Знай винаги,че баба те е обичала до последния дъх с цялата си душа и ще бди над теб дори там,горе.Целувам те.Спомняй си за мен.Баба ти."
Надя не можа да сдържи сълзите си,прегърна хлипащата щерка,която още стискаше в ръце обезглавеното мече,и се разрида така,както не бе плакала и на погребението на собствената си майка.После взе игла и конец и съидини двете части на играчката...
stiphenstrash