автор: Pegi

А утрото – навъсено, студено.
Разсъмва се зад щорите едвам.
Без никаква надежда е небето.
Без никаква надежда съм и сам.

Защото моят куфар е заминал
нанякъде със снощния експрес,
със моята, единствена „любима”,
но вече със приставчицата „екс”.

Защо ли даже дума не остави,
а празен лист на входната врата –
набучен в дръжката на мойта брава...
Какво ли ми намекваш със това?

Какви игри играеш с мен задочно ?
Какво да мисля? Знам, че съм не лек...
Бях груб със теб, лош бях, но не нарочно!
Аз, просто, съм един ревнив човек.

Със куфарът ми днес офейка, „мила”!
Защото нямам – ясно е – шофьор,
с когото би ми ти изневерила ...
Позор за моята глава...Позор !!!