автор: artoa13

Вървях сама замислено по кея
и кучето разбира се със мен,
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен
на стареца със ситната походка
във спомени вглъбен.
Защо?... и се загледах във водата -
едно перце се носеше надолу
а вятърът нагоре по реката
го тласкаше и се въртеше соло,
но все пак някой ден...
все някой ден...
Сърцето ми туптеше голо.
Стоеше старецът до мен.