автор: CheGuevara

Господи,
двайсет години
с народа ми
се лутаме из Пустинята...
Босите ни пети,
кървящи там-тами
барабанят
по горещия пясък.

И змии
вият гнезда
във косите ни.

Господи,
първо изгубихме някъде
мечтите си.

После
Децата избягаха
да търсят далечни миражи -
оазиси.

Думите се затъкнаха
в жадните ни гърла,
а сълзите,
изпити от жестокото слънце,
блестят-
солени перли
в ъгълчетата на очите ни...

Топи се народът ми
и костите се чернеят
и очертават
безпътицата ни..


Викам, Господи,
но викът ми е отшелник
във пустинята...

Вярата,
осиротяла и оскотяла
не намира храм в душите ни.

Една душа ни е остана,
Господи,
и тя е на път да ни изостави...

Не отвръщай лицето си,
Господи,
от народа ми!...

Дай ни сили
да пребродим Пустинята...

Амин!

Ружа Велчева