автор: LeoBedrosian

Преглъщам залъците пустота
между голямата и малката стрелка
и слушам как ухаят рози
смущаващи дъха ми от възторзи.

Потича на обратно кръговрат
спринтьора тича, кляка
последван от гърмеж за старт.

Изписвам редове отпред на зад,
остава листа бял без тоз куплет.

Реди се зима, есен златна, на море
отиваме със бронзов тен,
цъвти оранжево лале.

Куци песове летят в небе,
а рибите не щат да
плуват в розово море.

Каруци пред магарета
и следствия пред причини.
За километъра четвърти
готов съм ми се чини.