Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 262
ХуЛитери: 4
Всичко: 266

Онлайн сега:
:: Albatros
:: pastirka
:: mitkoeapostolov
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПесен, която ми пяха
раздел: Поезия
автор: scenaristbg

Приятелства, скъпи ми като цветята -
окапалата песен на изгарящ кос
в град, където коленичещи жени
се молят, преклонени пред морето.
Един продънен кораб с две платна
и три рибарски лодки,
препълнени с водорасли,
откъснати край пазара на морския цар
преди няколко дни
пристигат в града.
Не акостират, изхвърлят като милостиня
товара си - една нежива черна маса
и заминават към съседните лимани,
лагуни и пристанища.
А жените скачат и награбват водораслите,
наслагват по джобовете, деколтетата,
дори и в шапките, които свалени бяха
заради молитвата
и тичат към дома с безценния товар,
а там,
там чакат техните мъже, деца и майки
и с викове на нечовешка радост
разтриват тъй безценния товар
с телата си - измити и уханни.
Когато купчината на площата свърши
над града се разстила мек дъжд,
напомнящ на кандило с тези какпи като свещи.
Видял съм тези хора неотдавна -
опитват се да се преселят,
но рибарите ги намират рано или късно,
защото жените не могат да напуснат морето.
Една молитва трябва да се каже,
за да успеят пак да се събудят
и да разцъфти отново празничният дъжд,
удавящ семето в земята.
Обичам ги, свалените им шапки,
и погледите свити между лактите -
един единствен шепот ми напомня
между щастливци за щастливците сред тях.


Публикувано от valka на 16.02.2010 @ 06:52:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   scenaristbg

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2024 год. / 09:11:44 часа

добави твой текст
"Песен, която ми пяха" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Песен, която ми пяха
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 16.02.2010 @ 08:27:16
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Хубаво е!


Re: Песен, която ми пяха
от scenaristbg (dante_matev@abv.bg) на 16.02.2010 @ 20:16:10
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се! (:

]


Re: Песен, която ми пяха
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 16.02.2010 @ 08:49:20
(Профил | Изпрати бележка)
много хубав стих!
поздрав!


Re: Песен, която ми пяха
от scenaristbg (dante_matev@abv.bg) на 16.02.2010 @ 20:15:58
(Профил | Изпрати бележка)
Мерсаж (:

]


Re: Песен, която ми пяха
от mariq-desislava на 16.02.2010 @ 17:48:03
(Профил | Изпрати бележка)
Ехей, появи се, не може да бъде.:)


Re: Песен, която ми пяха
от scenaristbg (dante_matev@abv.bg) на 16.02.2010 @ 20:16:21
(Профил | Изпрати бележка)
Нали.

]