В очите им морни
небесна надежда блести.
С коси непокорни
те сплитат съдби.
Кой с кого сплита съдби, моля!?
Очите с косите?
От което явно на света му идва в повече и се катурва върху ременете им! Раменете на очите и косите. Или съдбите май беше?
От мен да мине - ще добавя и звездите, за да стане още по-умопомрачително поетична тая страхотия!
Не мога да отмина и поантата със своя принос към абсурдността на това творение. Тя загадъчно кореспондира със намекнатите в заглавието "жени". Така е подаден лек жокер на читателя, което, разбира се, не му спестява цялото въздействие на творбата, напомнящо удар с чук.
За непокорните коси съм съгласна,но за надеждата се замислям...
Ако я имат, нямаше да са залязващи.
Ех, онеправдани са някак жените спрямо залязващите мъже;)