Разтворил шепите на разума
поканих светлата ти бликналост.
Макар на глас недоизказана,
вещаеше вълни от приказност.
Къдриците разгърна ветрени.
Звезди разсипа из усоите.
Разплете чувствата оплетени -
онези плахи мисли, моите.
Потънах в твоето всевластие.
Ръцете си превърнах в гребени.
А вятърът - пиян от щастие,
заспа по върховете сребърни.
(От "Сбъднати предчувствия")