автор: artoa13

Самотен е светът без теб и мен,
и празни са очите на небето,
защото може би не си роден,
а мен ме няма – пустош във сърцето.

То сякаш спира, вече не тупти
и смъртен хлад се плъзва във душата.
Не го разби. Поне не беше ти.
На хълбок легна в мене тишината.

И вик сподавен с писък се преплитат,
но мен ме няма - странно отчуждени
се нижат дните, покрай мен прелитат
и вият диво мислите - сирени.

Кого спасяват? - мен ме няма вече.
Ти не дойде. Светът е тъй далечен.