По вятъра изпращам аз отронени,
вълшебни думи страстни и спонтанни,
във себе си побрали все изстрадани
емоции и чувства... бездиханни.
Тях разума не ги приема, мили,
усещат ги сърцето и душата,
във себе си любов са приютили,
докосват с топла нежност сетивата.
Разливат се по тялото горещи,
по вените вибрират като струни,
а пламъкът искрящ на думи- свещи,
рисува с дъх изящните контури.
И се нареждат бели рими, песенни,
звучат мелодии красиви в тях.
За нас наречени са n години - есенни,
с любов написани, изречени на глас.