автор: drama

Така ме е стегнало гърлото,
че даже не мога да викам,
побързах да бъда сред първите,
без да видя по камък, че ритам,
така са ме хванали лудите,
здраво за повода пак,
не продават сърцето си, пустите,
нито за шепа, ни за петак,
почти до дъно съм паднала,
без да погледна встрани,
и сякаш по навик откраднати,
краката не пишат следи,
не инертно, не толкова слабо,
а някак по сушата бавно,
и по въздуха пари дори.

Така ме е стегнало гърлото
без викове, без тишина,
че сто пъти казах поръчвам
миг с тебе - после нека умра!