Прошепни ме със дъха си в тишината,
нарисувай ме с изплакана сълза.
Сътвори ме в пъстротата на дъгата,
и предай ми част от своята душа.
Пресъздай ме с песента на ветровете,
и със слънчеви лъчи ме изгради,
Ти по капчица ми влей от цветовете...
С много обич пак ме съживи,
Аз във тъмното за тебе се изгубих,
и разпръснах се на хиляди парчета...
А живота си без жалост го погубих,
за да заживея в теб и да ти светя!