Сънувах те ... бях в твоите обятия,
сълзите ми изгаряха гърдите ти.
С желано, но болезнено разпятие
дарих и теб и себе си с мечтите ми.
Целувах те ... а устните се молеха
без думи за пощада, капка милост.
Тих шепот – само две слова отрониха:
„ Обичам те “ – останали без сила.
Прегръщах те ... ръцете ми не искаха,
не можеха за миг да се отпуснат.
И все по-силно и по-силно те притискаха
частица щастие дори да не пропуснат.
Ще те сънувам, всяка нощ ще се завръщам,
на малки глътки ще отпивам страст вълшебна.
И пак ще те целувам и прегръщам –
завинаги, до своя дъх последен...