автор: ortega

Как искам автопортрет
на себе си да направя.
От толкова години трудно се познавам.
От много грижи, загрижена заспивам.
От много мъки, с чужди мъки оставам.
От много любов, все влюбена - недолюбена
си тръгвам.
Небето за всички синьо остана,
вратата към очите отворена ще оставя -
да виждам света в моето бъдеще ранено.