автор: Freya

Пиша само когато съм тъжна.
Толкова тъжна,
че небето над мене се рони
под неверните пръсти
на един недоримуван мъж.
Но днес пиша по спомен
и ти пиша отсъствие,
затова и звездите са цели,
а пък римите – скучни.
И не са ми солени буквите.
Днес броя оцелелите –
злополучното случване
на нашето пролетно пукване.
На върха на езика ми,
на върха на перото ми
е фаталната цифра.

Но днес не съм тъжна
и няма да я напиша.