автор: kanela59

Пред Голгота – със гола Душа!
От обичане с най-тънката болка.
Небето се е приютило по гърдите ми
и хълбоците на нощта,
разсипано в мъниста от мастило.

Плътта ми лепне от целувките
на сладки ангели,
разплискали коси от обич
и неутолимото в очите на Избрания –
молитвено посегнал към вкуса
на Кармата от Плът –
със нежен аромат
на Мускус и Канела...

Горчиво е!
От закъсняло Време и ...
Участ – тежкодумна от очакване,
изгубила сълзите си по път,
с лице на Провидение.
И Слънцето горчи, сгъстено
в мъжките ти шепи.
Нагарча късната любов
с усещане за Бог,
с бадемов дъх на голите тела,
намерили отново Нежност...

Утроба съм!
На Църква ...
Рай и Ад.
Небе и Дъно.
Начало на Безкрайност.
И ситна точица от белег – протегната
на лявото ти рамо.
И онова несъвършено петънце
от недосегаемата част –
на релеф извит
по устните на мисълта ти ...
И малко трънче,
препънало Смъртта,
което се опитва Живота да разкаже.
Тревичка,
Вятър,
Слънце и Луна ...
Море съм!
На Есен изтъкана от лятната жарава.
Носталгичен дъжд от Тишина –
след възторжен звън от гласове,
намерили „Обичам те!” –
прочетено в мълчанието светло
на Покоя.

Р. Миркова - Канела