Пролетта връхлита във сърцата,
като ураган от чувства сложни,
странна болка се прокрадва във душата,
тя ни прави малки и нищожни.
Неспособни да се борим вече,
с туй, което се зове природа,
то отнася нас далече,
ние ще го отнесем до гроба.
С пролетта и мъдростта се връща,
някой ражда се, а друг - умира.
Времето от пая си поглъща,
а живота си тече,не спира.....