автор: LeeAnn

Той от Никого нямаше страх,
нито от Нищо.
Но в една хубава сутрин
му се стори, че вижда Нещо,
но той каза си „Нищо”
и имаше право.
В неговото съзнание,
това бе Нищо.
Но в същата хубава сутрин
му се стори, че чува Някой
и той отвори вратата,
и я затвори,
казвайки си „Никой”.
И отново имаше право.
В неговото съзнание,
това бе Никой.

Но внезапно изпълни го страх
и в миг осъзна, че е бил сам.
Но не съвсем сам.
Тогава в себе си видя
влезли Някой и Нещо.



Un beau matin
Jacques Prévert

Il n’avait peur de personne
Il n’avait peur de rien
Mais un matin un beau matin
Il croit voir quelque chose
Mais il dit Ce n’est rien
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Ce n’était rien
Mais le matin ce même matin
Il croit entendre quelqu’un
Et il ouvrit la porte
Et il la referma en disant Personne
Et il avait raison
Avec sa raison sans nul doute
Il n’y avait personne
Mais soudain il eut peur
Et il comprit qu’il était seul
Mais qu’il n’était pas tout seul
Et c’est alors qu’il vit
Rien en personne devant lui.