Вземи пистолета,
опри дулото в челото,
о туптящото ми слепоочие.
Гърми.
По улицата да останат само
кофеин, морфин, изпотрошени сънища,
идеите да се търкулнат в канавката,
чувствата да бъдат смачкани от милион и един минувачи,
сред прах, пепел и сиво,
като блестящожълтия надпис:
"Местопрестъплението на писачка с болна глава".
Боли ме главата. Удари я с приклада.
Откровено казано, ще ми спестиш много труд,
ако просто разстреляш тази моя безплътност
на малката пейка срещу ресторант за бърза храна.
Хората нямат да видят, няма да чуят.
Ще бъда в краката им.
От днес и завинаги.