автор: alkaltchev

„Балканът пее хайдушка песен...”
Хр. Ботев

Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува.
Даже вятърът сякаш засрамен,
е заспал под върха и сънува.

И в полето не пеят жетварки
Тишината тежи под небето.
Изтерзана под слънцето жарко
съхне меката гръд на полето.

Няма смях. Няма плач.Като в сън съм.
Самодивите също ги няма.
Обикалят балкана и търсят
паднал ничком юнак с люта рана.

Над главата с крилата орлица
С кротнал вълк до безсилното тяло.
Няма никой. Небето без птици
Е пустинно само. Опустяло.

Уморен и претръпнал Балканът
гледа мрачно, мълчи страховито.
Сякаш всеки момент ще подхване
нова песен за старите битки.

Та дано да я чуем в съня си
и гръмовния зов ни събуди.
Планината мълчи безпристрастно,
но живее със спомен за лудост.