автор: Remembrance

Ако се осмелиш да прекрачиш брега
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир
и с аромат ще прегръщам твоята слабост,
само помни, че там където си бил,
с пустинни вопли умирал си в жалост.
Едно едничко зрънце надежда остана -
че някой някъде там чува твоя гласец,
и вярвай - дъха ти аз мога да хвана,
и с обич ще творя в твоя живец.