автор: valchebnica

Разпадам се на пясък върху плажа,
лист есенен съм в шепите на вятър,
дъждовна капка роснала паважа,
на тънка паяжина – паяче в цветята.

В горещници разтапям лятно злато,
следа от плазове чертая след шейните:
от ниското към връх и пак обратно.
Днес палава река съм, утре - никой.

Изтичам през капчук от стари къщи,
закичвам се по остри лански тръни,
във вила-самовила се превръщам
и на цигулка пееща – във струните.

Уж стара съм, от мъдрост побеляла,
а в огледалото – очички на дете!
На лабиринта края съм приспала
заради теб, Живот. Заради Теб!