автор: vella

Без теб не мога дори и сега...
Изгубих те и съжалявам...

Изгубих се и аз.
Без теб е трудно, почти невъзможно.
Пропуснато минало,
пропуснато бъдеще, изгубен живот.
Веднъж те видях и ти ме видя, познахме се и се разминахме,
след толкова години, толкова различни...
А снощи дори те сънувах, за първи път,
незнаех, че ще те видя отново.
- Винаги, ще те чакам ! - ми каза.
Не можех да повярвам, почти се разплаках.
Имах нужда поне от това...
И днес се чудя дали е възможно,
все още да мислиш за мен...
И сякаш започнах да вярвам, че е така.
Любов...
Изгубена любов...
Съжалявам...