автор: walely4

Вече сам си говоря и се смея, и плача,
и със себе си споря, и ми идва да грача,
като Гарвана, дето "Невър мор" беше гракнал
и възседнал пердето...Невър мор в мене щракна -
да се будя не искам,да живея - не мога,
само днес да устискам, утре мога без сбогом!
Ще подхвръкна от клона, "невър мор" ще си кажа -
тук е близо балкона и далече паважа...
Или може да литна, да се слея с небето?
Трябва мене да питам. Или гарвана?-ето,
"невър мор" - той отвръща - не си птица, а камък,
но останал без къща! И без искрици пламък!
Я си стой във съня си, я си стягай колана!
Невър мор ще ми търси!!!Не си гарван,а врана!
Недограчил, изчезна..."Невър мор" чу се само -
като ехо от бездна, като стон в кино нямо...
Аз се хващам, че пея! Или хващам гората?
Няма да полудея, невър мор съм в играта!
В.Еличов